—Как вървят нещата при Вас? Как сте?
—Добре, благодаря.

―Com va? Com està?
―Bé, gràcies.

Какво Ви е? Не се чувствате добре ли?

Què li passa? No es troba bé?

—Как се казвате?
—Казвам се Исабел.

—Как е името Ви?
—Името ми е Пере.

―Què noms?
―Nom Isabel.

―Com es diu?
―Em dic Pere.

—Коя сте Вие?
—Аз съм г-жа Видал.

―Qui és, vostè?
―Som la senyora Vidal.

—Какво е това?
—Това е подарък.

―Què és això?
―És un regal.

—Ти от къде си?
—Аз съм от Германия. Аз съм от Мароко. Аз съм от Австрия.

―D’on ets, tu?
―Som d’Alemanya. Som del Marroc. Som d’Àustria.

—¿Вие от къде сте?
—Аз съм от Англия. Аз съм от Ирландия. Аз съм от Австралия.

―D’on és, vostè?
―Som d’Anglaterra. Som d’Irlanda. Som d’Austràlia.

—Той от къде е?
—Той е от Франция. Той е от Белгия.
Той е от Алжир.

―D’on és, ell?
―És de França. És de Bèlgica. És d’Algèria.

—Вие от къде сте?
—Ние сме от Канарските острови.
Ние сме от Еквадор. Ние сме от Чили.

―D’on sou, vosaltres?
―Som de les Canàries. Som de l’Equador. Som de Xile.

—Ти от Майорка ли си?
—Не, германец съм. Не, мароканец съм. Не, австриец съм.

—Ти Майорка ли си?
—Не, германка съм. Не, мароканка съм. Не австрийка съм.

―Ets mallorquí?
―No, som alemany. No, som marroquí. No, som austríac.

―Ets mallorquina?
―No, som alemanya. No, som marroquina. No, som austríaca.

—Ти от Менорка ли си?
—Не, аз съм англичанин. Не, аз съм
ирландец. Не, аз съм австралиец.

—Ти Менорка ли си?
—Не, аз съм англичанка. Не, ирландка съм. Не, австралийка съм.

―És menorquí? 
―No, som anglès. No, som irlandès. No, som australià.

―És menorquina?
―No, som anglesa. No, som irlandesa. No, som australiana.

—Вие от Ибиса ли сте?
—Не, французи сме. Не, белгийци сме. Не, ние сме алжирци.

—Вие от Ибиса ли сте?
—Не, французойки сме. Не, белгийки
сме. Не, алжирки сме.

―Sou eivissencs?
―No, som francesos.  No, som belgues. No, som algerians.

―Sou eivissenques?
―No, som franceses. No, som belgues. No, som algerianes.

—Г-да, Вие от Форментера ли сте?
—Не, ние сме от Канарските острови.
Не, ние сме еквадорци. Не, ние сме
чилийци.

—Г-жи, Вие от Форментера ли сте?
—Не, ние сме от Канарските острови.
Не еквадорки сме. Не, чилийки сме.

―Són formenterers?
―No, som canaris. No, som equatorians. No, som xilens.

―Són formentereres?
―No, som canàries. No, som equatorianes. No, som xilenes.

—Вие къде живеете?
—Живея в града. Живея в едно село.
Живея на село.

—¿На коя улица живееш?
—Живея на улица „Нуева“. Живея на
Плаза Майор.

—Говорите ли каталонски?
—Да, малко. Не много.

―Parla català?
―Sí, un poc.  No gaire.

Разбирате ли ме? Какво означава това?

M’entén? Què vol dir, això?

Как? Какво казвате?

Com? Com diu?

Какво казваш? Какво искаш?

Què dius? Què vols?

Къде отивате? От къде идвате?

On anau? D’on veniu?

Сигурен/Сигурна ли сте? Наистина ли?

N’està segur? / N’està segura? De veritat?

Кога? Откога? До кога?

Quan? Des de quan? Fins quan?

Кажете? ¿С кого говоря? За кого да
предам?

Digui? Amb qui parl? De part de qui?

Има ли някакво съмнение? ¿Съгласен
ли си?

Hi ha cap dubte? Entesos?

—Харесва ли ти?
—Да, много. I Не, изобщо.

―T’agrada?
―Sí, molt. No, gens.

Може ли да се пуши? Може ли да се паркира тук?

Que puc fumar? Que hi puc aparcar, aquí?

Умееш ли да плуваш? Умееш ли да
готвиш? ¿Говориш ли каталонски?

Saps nedar? Saps cuinar? Saps parlar català?